Погановският манастир

Аз хвърлих поглед на широкий хоризонт отпреде ми и на зелената долина

Дето като смог се извиваше Искър и на София

Която се белееше във прозрачната си завивка

И въз чудната Витоша с бялата преспа на челото си

И на ниската Люлин планина с меките си изящни контури

На една сарайска, одалиска, легнала при краката на султанката си

Манастирът "Свети Иван-Курилски" е на един хвърляй от тука

Светущите поли, хълбоци, долини на тия планини

Както и на останалите в България са насеяни с подобни обители

Те са жива и трогателна история на една епоха, толкова славна и толкова мрачна

Когато бях веднъж в боянската стара черква

Аз си казах, че на това място може би Иван Шишман се е молил на колене

Господу за погибающата си държава

Аз мислено възкресих тоя трагически образ пред мене си

И аз го видях

И страшни тръпки минаха по цялото ми тяло

Всяко очарователно кътче в нашите планини

Всяка райска долинка, дето шумоли горица и клокоче ручейк

Е дала прибежище на едно кичесто манастирче

Зеленина, сянка, прохлада

Сладка, упойваща тишина

Само птичи песни, само шопот на листата

Само дъхът на Зефиря, живот