Jalba Za Mladost

Нямаше още никакви хора около кафенето Кристал

Късите рокли бяха на мода, Емил Димитров едва беше запял

("Арлекино, Арлекино") ей

Синьо елече Ирина облече в дългата, дългата тягостна нощ

Кордов намери вълшебното цвете и светът стана по-малко лош

(Под дъжда, който чука в листата)

С него тогава горяхме от обич, Лили пееше: "Малка съм аз"

А на Витоша облаци нови се прегръщаха сякаш над нас

Коста Цонев тогава пред всички, обяви: "Микрофона е ваш"

И излезе Богдана самичка и запя: "Нон, се риен"

Зеленооко момиче откри

За Боян колко много неща са красиви

А пък Гуджунов така и до днес не разбра

Че и розите май са бодливи

А по Йорданка делфини тъгуват, Гошо потъна сам в тишина

Бисер все още е юноша бледен в събота срещу неделя едва

(Аз съм само един юноша весел) ей

Още очаква Мишо Мария на булеварда под кестен висок

Вятърът свири сякаш с фуния, песен из филма Козият рог

(На-на, на-на-на, на-на, на-на-на-на)

Мими възпя свойта майчица свята, Петьо мъката своя прокуди

А от малкия светъл прозорец за Щурците света беше чуден

Нямаше група Сигнал и каскади, импресария и Може би

Маргарита успя да запази своя устрем за по-късни дни

Нямаше диско, нямаше реге, нямаше още Диана Експрес

Нито на Васко кой, кой да му каже? Тодор Колев го нямаше даже

(Отвори ми, нося тишина)