Знаеш ли какво ми е да не си до мен?
Спъвам се на равното, живея ден за ден
Като в чужда кожа, студена съм сега и лоша
Ти без мене можеш, но не и аз без теб
И се будя пак, и пак до тела без имена
Без тях и с тях, пак ще съм сама
И пак, и пак ще си мразя тялото
Че не на теб, не на теб ухае то
И пак
И пак
Как си ме представяш ти да обичам пак
С тези устни ледени, с това сърце на прах?
С тази чужда кожа, от чужди пръсти не настръхвам
Никой мъж не може да те замени
И се будя пак, и пак до тела без имена
Без тях и с тях, пак ще съм сама
И пак, и пак ще си мразя тялото
Че не на теб, не на теб ухае то
И пак
И пак, и пак до тела без имена
Без тях и с тях, пак ще съм сама
И пак, и пак ще си мразя тялото
Че не на теб, на теб ухае то
И се будя пак, и пак до тела без имена
Без тях и с тях, пак ще съм сама
И пак, и пак ще си мразя тялото
Че не на теб, не на теб ухае то
И пак
И пак
И се будя пак
