Не разбра ли... Не искам

Изгубена птица над мен премина, с крилете си тихо разбуди нощта, и наоколо сякаш смехът ти прелитна, но бързо се скри... в тишина. Но защо ли пред мен... пак се яваваш, не знаеш ли вече не си ми съдба. Аз отдавна забравих дните с тебе, защо пак вълнуваш мойта душа? Не разбра ли..., не искам... сънят ми да гониш! Да рисуваш мечти - на някой друг предложи! Да живея без теб - това отдавна го мога! Не търся утеха... В сладки лъжи! Бавно потрепват листа пожълтели, събудени рано от топлия дъжд. Тихо капките падат, докрай уморени... съня ми се върна... изведнъж. И спокоен съм вече, не мисля за тебе. Дълго чаках мига, в който да разбера, че очите красиви също могат да лъжат... дизайнът е важен, но трябва душа!! Припев(х3)