Скатът и чайката

She screams from the sky, he's silent in the sea Two souls from different worlds But with one pain in their heart, you see When the storm starts to sing, the silence is deep The ocean is quiet, but freedom lies in the heights In her wings! (Ohhhh, Ohhhh) Имаше скат, дето спеше в калта Дълбоко под вълните, където е тъмна душата Не говореше много – само движеше бавно Но ако го удариш... оставаш там завинаги – славно Той виждаше свят без светлина – само сенки Познаваше глада, но не се молеше на фенки "Най-тихите зверове носят най-много болка" Му прошепнаха мидите – без капка алкохолка Горе в небето, с крила като ножове Летеше Чайката – гласът ѝ режеще като острие Викаше над морето, грабеше от рибарите Разказваше истории, които никой не хванал в кадър е Тя беше звезда – на фаровете фон От дъното я гледаха с омраза и поклон И вятърът ѝ пееше химн, но без основа А Скатът чакаше бурята – в своя ров от отрова She screams from the sky, he's silent in the sea Two souls from different worlds But with one pain in their heart, you see When the storm starts to sing, the silence is deep The ocean is quiet, but freedom lies in the heights In her wings! Един ден морето се сби с небето Вълните ревнаха, бурята строши перфектното Чайката падна – с крило като знаме Във водите на Ската, между коралите и камъни Той я гледаше – нямаше глад, само чудене "Как се вика свобода, щом се давиш в чудо, бе?" Тя се дърпаше, пищеше, с пера разпиляни Но долу няма ехо – само мълчание и рани "Тук не се крещи – тук се оцелява" Каза Скатът и я поведе в мрака без слава Тя не разбираше езика на тишината Но за пръв път слушаше – без да крещи на вятъра С времето спря да лети – почна да се плъзга Учеше се да мълчи, а не само да се влъзга И той – свикнал да е сам, почна да ѝ вярва Две души от различни вселени, но със една рана She screams from the sky, he's silent in the sea Two souls from different worlds But with one pain in their heart, you see When the storm starts to sing, the silence is deep The ocean is quiet, but freedom lies in the heights In her wings! Но тъгата не спи – само се крие И миналото – като кука, в морето се вие Дойде ден, в който вълните утихнаха Чайката погледна нагоре – и звездите я викнаха Тя се качи на скалата, усети въздуха с трепет Забрави за дълбокото – и се понесе без лепка Скатът гледаше в сянка – не ѝ каза нищо Знаеше, че небето е нейният вечно пристан Перата ѝ бяха още мокри от мрака Но викаше пак – този път с по-мека атака А той – остана сам, но по-малко сам от преди Защото чу тишината ѝ в собствените си глъбини Оттогава, ако слушаш край бряг в тъмна вечер Ще чуеш как небе и дълбина си пращат шепот Чайката вика, Скатът мълчи Но и двамата знаят – от морето се бяга, само ако летиш She screams from the sky, he's silent in the sea Two souls from different worlds But with one pain in their heart, you see When the storm starts to sing, the silence is deep The ocean is quiet, but freedom lies in the heights In her wings!