Утешителна награда

Все попадам на неподходящи. Във това ми е таланта. Все на мен съдбата ми изпраща най-тъжното от любовта. Празник е, но аз не съм до тебе. Трябва да си бъдеш вкъщи ти. Макар да знам, че мислено си с мене, в сърцето ми болката крещи. Не тръгвайте със женени, самотата с вас да си лекуват. Обичат ви, желаят ви, ала празниците не със вас празнуват. Не тръгвайте със женени, а макар и всичко в тях да страда. Не тръгвайте със женени, не бъдете утешителна награда. Все попадам на неподходящи. Зная, че такъв си и ти. Боли от тази луда обич, наща, сърцето ми, сърцето ти. Не че за това те обвинявам, радвам се на всеки миг със теб, но на никого не пожелавам това, което чувствам аз. Не тръгвайте със женени, самотата с вас да си лекуват. Обичат ви, желаят ви, ала празниците не със вас празнуват. Не тръгвайте със женени, а макар и всичко в тях да страда. Не тръгвайте със женени, не бъдете утешителна награда. Не тръгвайте със женени, самотата с вас да си лекуват. Обичат ви, желаят ви, ала празниците не със вас празнуват. Не тръгвайте със женени, а макар и всичко в тях да страда. Не тръгвайте със женени, не бъдете утешителна награда.