Има ли надежда
Изтече лятото, приятелю, като река край мене...
Завинаги, завинаги ...
Подгони листи вятърът- дъждовно и студено.
Завинаги, завинаги...
Има ли надежда, мъничконадежда, трошица поне?...
А дните нижат се, приятелю, върволица в мрака...
Нанякъде, нанякъде...
Навярно скрито лятото отдавна ни чака.
Все някъде, все някъде...
Има ли надежда, мъничко надежда, трошица поне?...
Срещаш ли насън, приятелю, диви коне?
Гониш ли бездомни влакове в синьо поле?
Можеш ли както някога пак да простиш
и постеля да делиш?
А дните нижат се, приятелю, върволица в мрака...
Нанякъде, нанякъде ...
Навярно скрито лятото отдавна ни чака.
Все някъде, все някъде...
Има пак надежда, мъничко надежда, до утре поне!...
