Когато си с мен

Звъни телефон и с глас далечен

В зимната нощ идваш при мен

С вечерния сняг, танцуваш леко

Прегръщаш ме пак тих и смирен

Снежни клони се люлеят, шепнат думи с твоя глас

Сам-сами сме във безкрая, времето спира, спира във нас

Звъни телефон и в синьо утро гласът й събужда летния ден

По прашния път с развята риза, виждам те как тичаш към мен

И тревите пак се смеят, шепнат думи с твоя глас

Сам-сами сме във безкрая, времето спира, спира във нас

В едно се слива (в едно се слива) и зимната нощ, и летния ден

Светлее изгрев (светлее изгрев) когато си с мен, когато си с мен

Когато си с мен, ммм, когато си с мен