Между два сезона

Днес си тръгна лятото, а в мен и в този час слънце вали – тук си ти!

Приижда вятъра и ляга уморен, за да се стопли до теб и мен...

Тихите улици, звънят от твоя смях!

Ето така дай ръка...

Вълшебните думички за да останат те – земя им трябва, но и небе...

Във странен свят толкова дълго бяхме планети в мрака, съвсем сами...

Спомни си как нежния взрив познахме, и в миг докосна ни тя любовта!

А в небето, есенно се ражда облак сив – и изведнъж плисва дъжд...

Напук на времето, зад тъмния ни праг – в душите наши е лято пак!

Във странен свят толкова дълго бяхме планети в мрака, съвсем сами...

Спомни си как нежния взрив познахме, и в миг докосна ни тя любовта!

Във странен свят толкова дълго бяхме планети в мрака, съвсем сами...

Спомни си как нежния взрив познахме, и в миг докосна ни тя любовта!

и в миг докосна ни тя любовта!