Нося свойта свобода, като сватбена халка,
плащам я със самота, вместо теб ме чака тя!!
Все едно дават или вземат,
всеки път по малко ни променят,
но всеки път води към любовта!!
В къщичка от карти с време спряло,
чакам те в леглото ни от Явор,
да забравим всичко до сутринта!!
Има празно място тук до мен,
запазено за теб, запазено за теб!!
Ако Е лесно - хвърлям го,
ако е трудно - искам го,
тогава любовта ти,
ми дава крила!!
Нося свойта свобода,
като сватбена халка,
плащам я със самота,
вместо теб ме чака тя!!
Давам свойта свобода,
срещу твойта свобода,
но събрани може би
ще бъдем повече сами!!
Може би, може би сънувам,
само с теб, мисля че съм буден,
но ти си моето хапче срещу тъга!!
В къщичка от карти с време спряло,
търсиме утеха тяло в тяло,
в легло от Явор до сутринта!!
