Стокхолм

Стокхолм, Стокхолм, имам този синдром, синдром

Към тебе пак се връщам и боли, но те прегръщам

Стокхолм, Стокхолм, имам този синдром, синдром

Към тебе пак се връщам и боли, но те прегръщам

Топли чужди устни жадно ме целуват

Още аз топя се, восък в твоите ръце

Август си отива, ти защо не тръгваш?

Тръпка и порок си, вредни за моето сърце, ммм

Кажи как затваря се рана в която бъркаш със ръце

Кажи как забравя се травма със име и лице

Частица от мене открадна, половината дай ми поне

Да обичам отново ми трябва друго име и лице

Стокхолм, Стокхолм, имам този синдром, синдром

Към тебе пак се връщам и боли, но те прегръщам

Стокхолм, Стокхолм, имам този синдром, синдром

Към тебе пак се връщам и боли, но те прегръщам

Към-към тебе пак се връщам

Стокхолм, Стокхолм, Стокхолм

Към-към тебе пак се връщам и боли, но те прегръщам

Когато стане есен, пусни любимата ни песен

За да се приспиваш, поне в съня си да ме имаш

Когато с тези пръсти галиш чужди коси

Ще помниш само топлината на устните ми

Кажи как затваря се рана в която бъркаш със ръце

Кажи как забравя се травма със име и лице

Частица от мене открадна, половината дай ми поне

Да обичам отново ми трябва друго име и лице

Стокхолм, Стокхолм, имам този синдром, синдром

Към тебе пак се връщам и боли, но те прегръщам

Стокхолм, Стокхолм, имам този синдром, синдром

Към тебе пак се връщам и боли, но те прегръщам

Към-към тебе пак се връщам

Стокхолм, Стокхолм, Стокхолм

Към-към тебе пак се връщам и боли, но те прегръщам