Животът

Бях летен повей, бях луна, бях стих

Бях муза на поети, бях и вятър

Любима бях, бях нощен вопъл тих

Бях слънчев лъч в косите на приятел

Бях лед и студ, бях сняг, бях ден мъглив

И болка бях, бях вълча тъжна песен

Бях камък метеорен, облък сив

Бях трън в петата бях урок нелесен

И падах, и потъвах, и летях

И мъртва бях, а после оживявах

И мразех, и се влюбвах, и се смях

И спирах, но после продължавах

Бях ключ и покрив бях, подслон

Бях цвете в калдъръмен двор, бях пясък

И грамотевица, и буря бях, и стон

Дърво на две, разцепено със трясък

И падах, и потъвах, и летях

И мъртва бях, а после оживявах

И мразех, и се влюбвах, и се смях

И спирах (Спирах), но после (но после) продължавах

И спирах, но после, продължавах, продължавах, продължавах

Оживявах, оживявах

И мразех, и се влюбвах, и се смях

И спирах, но после продължавах

И падах, и потъвах, и летях

И мъртва бях, а после оживявах

И мразех, и се влюбвах, и се смях

И спирах, но после продължавах

Продължавам