Раздяла тежка

Ще попитам аз сърцето, що е толкоз наранено,

мрак се спуска по лицето от горчивата раздяла.

Ще попитам аз душата, кой ли път сега да хвана,

мрази ме до мен кревата и надежда изгорена.

На никого, на никого, на никого не давам любовта,

на никого, на никого, на никого не мога да простя.

Думите ти преминават тъй полека край ушите,

но не чуват те горките по лицето от лъжите.

За животът ще напиша аз историята млада,

но не бързай да се радваш тук за тебе място няма.

На никого, на никого, на никого не давам любовта,

на никого, на никого, на никого не мога да простя.

На никого, на никого, на никого не давам любовта,

на никого, на никого, на никого не мога да простя.