Докога

Нея ще целуваш, а ще виждаш всъщност мен

В ледна тишина, хладна тишина

После до прозореца ще пушиш отегчен

В свойта самота, в свойта самота

Сега я виждаш и привидно си щастлив

Пак лъжа и пак лъжа, и пак, и пак, пак лъжа

В главата ти звучи един въпрос страхлив

Докога, докога, докога?

Нея ще целуваш, а ще виждаш всъщност мен

В ледна тишина, хладна тишина

После до прозореца ще пушиш отегчен

В свойта самота, в свойта самота

Избираш моя номер, липсвам ти, нали?

А аз сама и пак сама, и пак, пак сама

Звъниш ми всяка нощ, когато тя заспи

Докога, докога, докога?

Нея ще целуваш, а ще виждаш всъщност мен

В ледна тишина, хладна тишина

После до прозореца ще пушиш отегчен

В свойта самота, в свойта самота

Нея ще целуваш, а ще виждаш всъщност мен

В ледна тишина, хладна тишина

После до прозореца ще пушиш отегчен

В свойта самота, в свойта самота