Равносметка

Върви си времето, сезоните летят

и се отронват дните - есенни листа.

Подреждам спомени, събирани по път,

но този път звукът е често тишина.

Но в тишината между вчера и сега

се случва чудото, наречено живот -

една илюзия, усмивка и сълза,

дори понякога е истинска любов.

Да срещна себе си поне, поне веднъж,

не в огледалото, което е пред мен -

оттам ме гледа непознат, небръснат мъж.

Да се намеря искам в утрешният ден.

Върви си времето, завеса, тъмнина.

Подреждам спомените в този луд живот.

Един прожектор тази вечер изгоря,

но знам - ще го сменя за утре с чисто нов.

Да срещна себе си поне, поне веднъж,

не в огледалото, което е пред мен -

оттам ме гледа непознат, небръснат мъж.

Да се намеря искам в утрешният ден.

Да срещна себе си поне, поне веднъж,

не в огледалото, което е пред мен -

оттам ме гледа непознат, небръснат мъж.

Да се намеря искам в утрешният ден.

Да срещна себе си поне, поне веднъж,

не в огледалото, което е пред мен -

оттам ме гледа непознат, небръснат мъж.

Ще се намеря в утрешният ден.