Поетът

Казват че всеки поет

Във джоба си някъде пази

Един пожълтял празен лист

За стара любов да разкаже

На масата сутрин в кафето

Той никога не е сам

Но съседното място все пази

За кого, за кого ли, не знам

Но зная как се обичат щом са далеч

Сърца които по свой път вървят

Очи се срещат един път на век

А после почти се забравят

Но зная как се обичат щом са далеч

Сърца които по свой път вървят

Очи се срещат един път на век

А после почти се забравят

Нощем в града сред неони

От свещи опушена стая

Той старите спомени гони

С кого ли, с кого ли, не знам

Но зная как се обичат щом са далеч

Сърца които по свой път вървят

Очи се срещат един път на век

А после почти се забравят

Но зная как се обичат щом са далеч

Сърца които по свой път вървят

Очи се срещат един път на век

А после почти се забравят

За кой ли път ръката му посегна към хартията

Дали нямаше да напише някоя безсмислица

И да развали всичко

Следобедното слънце очерта нечий силует

На входа на кафенето, и той се усмихна неволно

Но зная как се обичат щом са далеч

Сърца които по свой път вървят

Очи се срещат един път на век

А после почти се забравят

Но зная как се обичат щом са далеч

Сърца които по свой път вървят

Очи се срещат един път на век

А после почти се забравят